Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като

Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е прочут още като Игнажден. Наричат го още Богоносец, тъй като той е казвал, че самичък носи Бог в сърцето си. Загива раздран от лъвове, по заповед на римския държател Траян. Може би няма различен празник, който да е обвързван с толкоз поверия и ритуали.

 Игнажден е обичаен национален празник. Вярва се, че от този ден стартират Новата година и коледните празници. В националните поверия този ден се счита за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от остарялата към новата година. Вечерта против празника е първата Кадена вечер. За нея подготвят постни храни. На трапезата се поставя сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се възпламенява свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се резервират за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден стартират родилните страдания на Богородица. Това е интервалът, през който младите и нераждали дами, наричани " мъченици " не работят, с цел да забременяват и раждат по-леко своите деца.

 От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако " сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко. Цялата обредност на Игнажден предначертава благополучие през новата стопанска година.

 Ритуалите стартират от ранно утро край огнището и не престават на празничната софра от обяд до вечерта. А в някои региони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикателство на изобилие за земята и родитба за добитъка. Има бит да се сеят алегорично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за изобилие.

 Плодове и орехи се посипват към най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се подаряват на първия посетител, който споходи дома на този ден. В по-ново време единствено случайността дефинира кой пръв ще пристигна в дома на Игнажден. Но в миналото това се е считало за толкоз значимо, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да предложения грижливо определен посетител. Защото националното поверие е, че в случай че първият посетител е човек с шанс, неговото благополучие ще споходи и дома за цялата година. Затова в другите локални наречия гостът се назовава " спохожняк ", " полазник " и други Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни дейности.

Ето кои са най-разпространените поверия за Игнажден:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и изобилие.

Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие.

Времето през идващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари.

Не бива да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе берекетът.

Не се желае и не се дава нищо назаем.

Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече.

Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Инфо: www.edna.bg